ВЕЧЕРЯТА
ВЕЧЕРЯТА
kupi bileti
от по Херман Кох
Творчески екип:
драматизация и режисура Пламен Марков
сценография и костюми Мира Каланова
композитор Калин Николов
видео Димитър Сарджев
плакат Радослава Боор
фотограф Стефан Н. Щерев
трейлър Калин Николов

Участват:
Дария Симеонова, Ивайло Герасков, Лилия Маравиля, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Бистра Иджома Окереке, и студентите от НАТФИЗ "Кр. Сарафов" Боян Фърцов, Климентина Фърцова, Мелин Ердинч, Недялко Стефанов, Сияна Начева, Теона Димова, Яна Пенева

Анотация:

Бедуински морал

Ние сме цивилизовани хора, нали? Ние живеем в едно цивилизовано общество, което е имало в историята си античност, светли идеалистични религиозни принципи, Ренесанс, Велика Френска революция… Ние не сме диваци, нали? Ние сме високо морални! Най-малкото по участието на всеки един от нас в социалните мрежи се вижда съвършено ясно, че всеки един от нас е воден само от високо хуманни и естетически принципи и не е готов да отстъпи от тях на йота! Затова и всеки един от нас яростно критикува онзи негодник, който е готов да не ги спазва и отстоява. Даже от деликатност понякога ги критикуваме чрез фалшива самоличност, най-вероятно от хуманни и морални съображения - ако застанем с името си зад присъдите, които раздаваме, критикувания ще го заболи прекалено много.

Съвсем друго нещо са диваците от пустинята. Разните там бедуини, бербери, туареги, негри. Неизвестно защо те не искат да се задоволят с родната си Африка. Те искат да емигрират при нас. Искат да се движат с автомобили, самолети, яхти, а не както винаги им се е полагало, с камили. Камилата е корабът на пустинята, обясняваме им ние красиво, умно и поетично. Те – не! Защото нямат морал. Това са го доказали още техните стари цивилизатори – французите, холандците, белгийците, англичаните. Особено последните. Те особено старателно провеждали научни анкети с различни етноси, именно за да могат да проумеят кое е „добро“ и кое „лошо“ за тях и така да сложат основите на модерна общовалидна етика, да обобщят и да сложат ред за целия принадлежащ им свят.

Стигнали англичаните до бедуините. Попитали: Кое според тях е „лошо?“, „Съседът да ми открадне камилата“ – бил отговорът. А кое бихте дали като пример за „добро“?. „Аз да открадна камилата на съседа.“ – бил отговорът. И англичаните въвели като термин за изключителен релативизъм в етичните правила липсата на „морални“ разграничения между „добро“ и „зло“ понятието „Бедуински морал“. Но колкото и да проучвали, така и не успели да разберат англичаните, защо тези етноси били наричани от техните съседи „Рицари на пустинята“. Бедуините и най-близките им роднини, туарегите, били поставяни от тях на най-високото стъпало на човешкото и лично достойнство, а англичаните били считани за подли, коварни, меркантилни, хора, които нямат вечни приятелства, а имат вечни интереси. Но историята помни, че англичаните наложили и узаконили в етиката понятието „Бедуински морал“. Великият „фейсбук“ възроди това понятие и сега можеш веднага да „разфрендваш“ незабавно всеки, който не е твоето мнение и, съответно, на твоето морално и интелектуално ниво. Направо го пращаш при диваците, при „бедуините“. Най-разпространена сред „високите моралисти“ е заплахата: „Моля всеки, който не е на моето мнение, веднага да напусне дискусията, за да не го санкционирам аз!“ и следват лични обиди или трансформация на името до специално измислен унижаващ го обиден прякор. Следват гаври с външния му вид, хипотетичната му сексуална ориентация и етнос, това се счита за особено силен аргумент в спора за морала. И тези, често анонимни, хора са щастливи от днешния си ден – те са отстояли и днес високия морал и естетика с присъдите си по съкратената процедура. Но не бива да ги питаш какво друго са направили те днес в собствения си живот, морал и етика. Какво биха направили те в екстремалната ситуация, в която е попаднал този, над когото злорадстват и морализаторстват, скрити зад маска, високо горе на своя неуязвим морален пиедестал.

Спектакълът „Вечерята“ по Херман Кох има намерение да тревожи тези блюстители на „единствено правилното“. Той ни дава възможност да се запитаме: Какво бих направил аз в такава непредвидена и неочаквана за мен ситуация? Как бих постъпил? Какво бих жертвал? Къде са границите, пред които съм сигурен, че ще спра? Авторът Херман Кох и нашия спектакъл „Вечерята“ не приема клиширани отговори, свързани с идеалната представа на самите нас за самите себе си. „Аз никога не бих…“ Кризисната ситуация проявява често по неочакван начин личното ни суеверие „Какъв точно човек съм аз?“ Без излишна политкоректност Кох задава тревожни въпроси за себе си, на нас, скрити зад маските, които са се прилепили така плътно за лицата ни, че сме си създали илюзията, че това е истинското ни лице. Само защото сме свикнали да мислим, че ние сме точно това, което си повтаряме, че сме, безпаметно самовлюбени, дълбоко вярващи в своята свръхморална изключителност. Нека се погледнем през етико-моралния рентген на Херман Кох, нека видим!

ECCE HOMMO! Пламен Марков - несъвършен екземпляр, препълнен с черна завист към „съвършените“и „блажените“, които „винаги са знаели, че…“, които „винаги са казвали, че…“, „които, никога не биха…“ и т.н. И нека пак хвърлят камъни!

 

Премиерата на ВЕЧЕРЯТА по романа на Херман Кох, драматизация и режисура Пламен Марков е на 22 октомври!
Събитието е част от паралелната програма на CineLibri!


Херман Кох е холандски писател, телевизионен продуцент и актьор. Автор на разкази, журналистически колонки и романи в жанр, който смесва сатира, драма, съспенс, психологически трилър.
Постига международно признание с романа „Вечерята“ (2009). Романът е преведен на 55 езика. Само в Европа са продадени над 1 милион екземпляра.
“Вечерята” от Херман Кох е великолепен, неподражаем роман. Централно място в него заема въпросът до каква степен родителят е отговорен за постъпките на детето си. Гъвкавата проза на Кох въвлича читателя в спираща дъха история, която се разиграва в рамките на една-единствена вечер.

“Брилянтна трагикомедия!” – Frankfurter Allgemeine Zeitung

“Нито едно посещение на ресторант няма да е същото след прочитането на “Вечерята”.” – De Volkskrant


виж коментарите



« назад
Програма за месец Ноември
голяма сцена
19
Ноември, вторник
19.00
20
Ноември, сряда
19.00
21
Ноември, четвъртък
19.00
22
Ноември, петък
19.00
23
Ноември, събота
11.00
24
Ноември, неделя
11.00
26
Ноември, вторник
19.00
27
Ноември, сряда
19.00
28
Ноември, четвъртък
19.00
29
Ноември, петък
19.00
30
Ноември, събота
11.00
30
Ноември, събота
19.00
зала 49
24
Ноември, неделя
19.00
Програма за месец Декември
голяма сцена
1
Декември, неделя
11.00
1
Декември, неделя
19.00
3
Декември, вторник
19.00
4
Декември, сряда
19.00
5
Декември, четвъртък
19.00
6
Декември, петък
19.00
7
Декември, събота
11.00
8
Декември, неделя
11.00
8
Декември, неделя
17.00
10
Декември, вторник
19.00
11
Декември, сряда
19.00
13
Декември, петък
19.00
14
Декември, събота
11.00
14
Декември, събота
19.00
15
Декември, неделя
11.00
15
Декември, неделя
17.00
17
Декември, вторник
19.00
18
Декември, сряда
19.00
19
Декември, четвъртък
19.00
20
Декември, петък
19.00
21
Декември, събота
11.00
21
Декември, събота
19.00
22
Декември, неделя
11.00
27
Декември, петък
19.00
28
Декември, събота
11.00
28
Декември, събота
19.00
29
Декември, неделя
11.00
зала 49
7
Декември, събота
19.00
15
Декември, неделя
19.00
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.