Грозният

"Грозният"

 

 

Истината е в разговора

Аве ИВАНОВА, в. Гласове, 13. 03. 2010

И „Грозният” на Василена Радева – дебютът й на софийска сцена – дава заявка за интерес към сериозна драматургия. За радост обаче режисьорката се откъсва от мейнстрийма на театралния „дискурс”, отегчително възпроизвеждан от голяма част от активните режисьори на средното поколение. А именно от модния за 70-те години на миналия век, но странно властващ и днес у нас подход да ползваш текст, класически или днешен, като го разкъсаш, пребоядисаш и съшиеш до неузнаваемост. Тоест като повод да „се себеизразиш”. В най-добрия случай резултатът показва начетеност и способност за премонтиране на чуждите открития, но не и шепа собствени мисли.

Самият избор на Василена на пиесата на Мариус фон Майенбург вече разкрива едно различно отношение към театъра като художествена връзка с тежките проблеми на днешния свят. Очевидно за нея той не е зрелищна гюрултия, която да предложи на своите зрители примитивен отскок от реалността. Тя ни спомня за загубената мощ, да не кажа мисия, която театърът винаги е притежавал – да е агора на обществен дебат. Особено днес намирам това за особено важно и няма да крия изненадата от тази среща и надеждата, която тя посява за бъдещи посоки на младите режисьори. 
Затова и всички несъвършенства, които камерният спектакъл на театър София носи, оставям извън предмета на тази бележка.

Важните въпроси, които изключителната немска пиеса поставя, са чути, почувствани и осмислени от режисьорката, огънят на вълнението е подет от екипа й и такава ангажираност не може да не въвлече и публиката. Брехтовският й подход ни включва във висооборотен процес на мислене, на диалог със сцената и с вътрешните си гласове. Какво става с днешния човек? Всичко ли е за продан? Кога красотата се превърна от средство да събудиш любовта в универсален разплащателен чек? За какво си обичан? Обичан ли си? Чий живот живееш? Живееш ли?
Можем само да се надяваме, че това представление не ще остане самотно птиче на жицата. И да пожелаем дързост и устояване.

*Василена Радева е родена пред 1982г. в Провадия. Завършва театрална режисура при проф. Пламен Марков. През 2006 г. участва в международно режисьорско ателие за документален театър в Schaubühne, Берлин, а постановката й “Вампир” в ДТ, Стара Загора, е номинирана за ИКАР за режисьорски дебют. През 2007 г. заедно със свои млади колеги Василена участва в пилотния проект на организация “36 маймуни” – ПроТекст за сценично четене на театрални текстове, с пиесата “Грозният” (2006) на Мариус фон Майенбург. 
През 2007 г. – участие в международен проект UNITED SHAPES OF BABYLON (в Чехия) съвместно с младата сценографка Огняна Серафимова.
През 2008 г. е асистент-режисьор в постановката “Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс в Театъра на Масбах, Германия. През 2009 поставя „Нарисувай ми овца” в с. Платеница с дечица с увреждания. „Грозният” е с 2 номинации ИКАР за поддържащи роли на Михаил Милчев и Невена Калудова.Третият неин спектакъл, който може да бъде видян в София, е „Тунелджии” в Младежкия театър.


 

Гаргара с пластичните операции
Сериозен дебют на режисьорката Василена Радева с комедията “Грозният” в театър „София”

Манията по силикона и ботокса е вдъхновила младия немски драматург Мариус фон Майенбург да напише жестока изобличителна сатира на феновете на пластичните операции. У нас гонитбата по перфектните форми все още не е навлязла в подобна фаза, но според западните интелектуалци робуването на външния вид и подмладяването е добило грозни размери. Тази пандемия може да доведе до неочаквани резултати - именно за това алармира Мариус фон Майенбург в своята комедия „Грозният", чиято премиера мина в театър „София". Целият екип, който стои зад постановката, е стъписващо млад. Така новият директор на театър „София"  Ириней Константинов изпълни едно от програмните си обещания да даде път на младите. И резултатът е впечатляващ. Попадение е изборът на пиесата на 36-годишния драматург. Добре написана, тя бъка от остроумие и блестящи обрати, за което допринася съвременният език на превода на младата Гергана Димитрова. Сериозна заявка дава и режисьорката Василена Радева. Въпреки краткия си стаж тя вече има номинация "Аскеер" за режисьорски дебют за постановката "Вампир" на старозагорска сцена. Василена Радева е подбрала отличен екип от единомишленици, които явно са работили с вдъхновение.

Завръзката на "Грозният" тръгва от това, че шефът (Михаил Милчев) на изобретателя на удължителя за високо напрежение Лете (Росен Белов) възлага не на него, а на асистента му Карлман (Милен Николов) да представи тази новост на конгреса в Блик. Причината е, че той, твърде грозен - лицето му е като "едросмляно телешко" - ще привлече клиенти. Изобретението трябва да се продаде. Това подтиква Лете към ответен ход; той си прави пластична операция, в резултат на която се превръща в такъв красавец, че кариерата му тръгва стремително нагоре и става неустоим за жените. Собствената му съпруга Фани (Невена Калудова), с която дотогава имат само "акустична, а не оптична връзка", защото тя не смее да го погледне в лицето, изведнъж му се нахвърля като настървена нимфоманка. Но скоро женицата разбира, че трябва да чака на опашка след още 25 жени. Главната любовница в живота на Лете става …73-годишната богата вдовица (Невена Калудова), която изглежда поне три пъти по-млада след безчет пластични операции. Промяната на лицето преобръща живота му, но това още не е краят…

Както и в други съвременни пиеси, така и тук петимата актьори играят осем роли. Въпреки очакванията звездата на театър „София" Калин Врачански не влиза в образа на красивия Лете, когото в началото всички наричат Грозния. Той се сменя с Милен Николов в ролята на асистента Карлман или играе Човека без лице, като се появява едва загатнато на заден план. Но затова пък режисьорката е намерила негова достойна замяна в лицето на Росен Белов в ролята на Лете. Гледали сме кадъра на театър "София" и в други спектакли, но сякаш тук актьорът разгръща с пълна сила таланта си, който познаваме още от времето на театър "4ХС". Достойно му партнира Невена Калудова, която особено достоверно играе възрастната любителка на нестандартен секс. Сценографията на младия Владимир Славов в малката зала "49" е максимално изчистена и отговаря на стила на пиесата. Електронната музика е дело на Тодор Стоянов.

29 Април, 2009 
Мариана Първанова, в. "Монитор" 


 

Красивият нов Франкенщайн на театър „София”
Премиерният спектакълът „Грозният” по следите на изгубената идентичност

В комерсиално време като днешното, когато всичко може да се купи с пари, красотата (се) продава най-добре. Мнозина инвестират във външността си, за да се пласират по-успешно на пазара и в житейската лотария. Това показват не само статистиките на естетичната хирургия; но и нашумелият немски драматург Мариус фон Майенбург, който умее да улавя потенциално опасните тенденции в съвременното общество, за да ги доразвие в ужасяваща хипербола.

Най-новата му пиеса „Грозният”, която премиерно се играе в театър „София”, е на пръв поглед забавна комедия, но абсурдът, върху който се гради парадоксалната драматургия на автора, все повече ще се превръща в проблем на нашия свят. Обезличаването и загубата на идентичност са цената, която все повече хора ще платят с напредъка на технологиите, за да се „похарчат”.

Младата режисьорка Василена Радева прави впечатляващ дебют с този спектакъл, в който героят сам се превръща в пазарен продукт. Подпомогната от мобилната сценография на връстника си Владимир Савов, напомняща за арсенала на илюзионистите, тя разказва с модерен и динамичен театрален език историята на грозния Лете, когото триковете на пластичната хирургия трансформират във Франкенщайн на съвършенството.

Осъзнал, че заради противната му физиономия лаврите в кариерата ще обират други, а жена му ще го обича само ако не го гледа, Лете се подлага на операция, която го премоделира до неузнаваемост. Застигат го професионално признание и тълпи обожателки, но моделът подлежи на възпроизвеждане и скоро „оригиналът” ще се обезцени. И границата между „аз” и „другите” някак ще се размие. Но в крайна сметка всичко зависи от самооценката и гледната точка – един и същи актьор (Росен Белов) е и „грозният”, и „красивият” Лете...

Само на повърхността тази многопластова творба се заиграва с масовата истерия по изкуствено постижимия физически идеал (авторът е бил донякъде провокиран от снимки „преди” и „след” на пациенти на пластичната хирургия, а преобразените герои в спектакъла на моменти дефилират като манекени).

В дълбочина „Грозният” прилича на метафора на едно сляпо общество, което предпочита да живее с привидности вместо с истини. В хармония с двойния стандарт, който то прилага към членовете си, актьорите Невена Калудова, Михаил Милчев и Милен Николов (който се редува с Калин Врачански) изпълняват по две роли. И се справят отлично.

28 Април, 2009 
Ирина Гигова, в. "Новинар" 


 

Грозотата се продава добре

"Грозотата се продава зле" е заглавието на книгата на един американски дизайнер, Раймонд Льови, която е преведена във Федерална Република Германия през 1953 г. и се превръща в крилата фраза, а книгата - в хит и наръчник в бюрата за дизайн и реклама. Обяснима е нейната популярност след появата на new look в модата и новата естетика на стоките, която е определяла пазара и е изисквала предметите да бъдат красиви и удобни за употреба, а всеки купувач да има „добър вкус“. В един вече глобален свят обаче започващата тогава еуфория от индустриалния бум и масовата консумация изглежда като началото на приказка за съчетанието на просперитета с естетизацията на всекидневието. Половин век по-късно, през 2003 г. Мариус фон Майенбург пише пиесата си „Грозният“, а нейният сюжет представя всъщност финала на тази приказка, когато и „грозотата се продава добре“. За неин герой авторът избира появилия се пластичен, самомоделиращ се човек, погълнат от консуматорската треска. И се забавлява с него, довеждайки до абсурд възможностите, които му предлага пазарът.

Мариус фон Майенбург избира за главен герой грозния човек. Грозният инженер Лете не може да замине на конгреса на инженерите и да представи своето изобретение, защото шефът на фирмата смята, че грозотата му ще продаде зле изобретението и изпраща асистента му Карлман. Неподозиращият грозотата си Лете я осъзнава за пръв път. Жена му потвърждава факта и той, макар и огорчен, разбира, че това е поправимо и все още не е късно да се продаде добре. Защото живеем в епохата на пластичната хирургия. Резултатът след операцията е зашеметяващ и отговарящ точно на мечтите за красив мъж. Успехът е пълен – не само в продажбите на изобретението, но и сред тълпите обожателки. Фон Маенбург строи сюжета, без да изпада нито в дълбоки философски размисли върху съвременния човек, нито в яростна критика към обществото. Романтическата представа за талантливия, но грозен човек той превръща в просто клише за забавление. Лицето и маската са лесно заменяеми. Както човекът и неговият двойник. Няма драма. Хирургът започва да произвежда същото „успешно“ лице за/върху всеки желаещ. За Лете пътят назад е затворен.

Комедията на известния драматург на Шаубюне – Берлин, Василена Радева преобръща в трагедия. Комичното е изобразено като гримаса. То присъства чрез пластическата гримаса на тялото и лицето, която обозначава смешното, но не предизвиква смях. Шефът Шефлер (Михаил Милчев), облечен в нещо като шинел, си бели ябълката, а после краставицата, възкачен зад двата прозрачни куба, около които Владимир Славов организира камерното пространство. Особено в неговата игра най-ясно е изразена гримасата на перверзния напън за успех на всяка цена на ситуационно пластичния човек. Тя е „посочена“, обозначена е без екзистенциален патос, показана е просто като куха телесна форма, като „смешна“ и глупава.

В триъгълника Лете (Росен Белов) – Фани (Невена Калудова) – Карлман (Калин Врачански) се разиграва цялата драматична игра на старите и новите лица. Невена Калудова и Калин Врачански играят и ролите на своите двойници – старата дама Фани и сина й Карлман. Актьорите много добре следват идеята на режисьорката да представят ролево-пластически двойниците в търсенето на точен сценичен изказ на непсихологическия драматургичен език. Смяната на ролите е показана от тях чрез телесно-изобразителна пластичност и този сценичен ход представя съвременната игра с идентичността като безстрастно самомоделиране на успешната представа за себе си. В играта на актьорите режисьорката обозначава „гротескността“ и „комичността“ на сюжета, отваряйки свободни пространства между различните лица и отношенията между хората, които ги сменят. Пестеливата сценография на Владимир Славов цели да отвори също максимално тези свободни пространства на игрови конфигурации на идентичности чрез работата с един елемент (куб) с технологични възможности за трансформация (подобно на хората) и с осветлението.

Докъде са границите на самомоделирането и самосъздаването и каква е цената на успеха? Какво става с разбирането за човешкото? Тези въпроси нямат общо с трагическото преживяване на проблема за идентичността и изчезващата лична уникалност в изкуството от втората половина на XX век, нито с постмодерните игри върху него, а прескачат в хлъзгавите реалности на човека в глобалния свят. Около тях се върти това интелигентно, умно и амбициозно представление. Дори прекалено натоварвайки комедията на Майенбург.

13 май 2009 г.
Виолета Дечева, в. "Култура", Брой 18 (2545)

Програма за месец Декември
голяма сцена
12
Декември, вторник
19.00
12
Декември, вторник
10.00
13
Декември, сряда
19.00
13
Декември, сряда
10.00
14
Декември, четвъртък
19.00
15
Декември, петък
19.00
16
Декември, събота
11.00
17
Декември, неделя
11.00
17
Декември, неделя
17.00
19
Декември, вторник
19.00
20
Декември, сряда
19.00
21
Декември, четвъртък
19.00
Програма за месец Януари
голяма сцена
17
Януари, сряда
19.00
18
Януари, четвъртък
19.00
19
Януари, петък
19.00
20
Януари, събота
19.00
20
Януари, събота
11.00
21
Януари, неделя
11.00
21
Януари, неделя
17.00
23
Януари, вторник
19.00
24
Януари, сряда
19.00
25
Януари, четвъртък
19.00
27
Януари, събота
11.00
28
Януари, неделя
19.00
30
Януари, вторник
19.00
31
Януари, сряда
19.00
зала 49
21
Януари, неделя
19.00
27
Януари, събота
19.00
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.