Когато рокът беше млад

Пред вратата на времето

Здрава Каменова:

Нищо не се случва в българския театър

 

Здрава Каменова е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорство за куклен театър в класа на проф. Р. Рачев. Автор е на спектаклите "Отклонения", "Баща ми", "Една нощ с нея", "Олеле", "Карлсон и дребосъчето", "Спяща красавица по никое време" и други. Повечето от нейните произведения са удостоени с награди.

Най-новият спектакъл на младата авторка Здрава Каменова се казва "Когато рокът беше млад". Той се играе в театър "Възраждане". Постановката поставя актуални въпроси за начините на всекидневното ни общуване, за неговите болести, за неразбирателството, за силата на мечтите, за не/достатъчността да бъдеш себе си. В противоборство с насажданите от масмедиите модели на поведение пиесата ни провокира да се вгледаме по-дълбоко в това, което сме, и в това, което искаме да бъдем. Действието се развива пред една врата - на времето, на спомените, на киното, или, ако толкова държим на конкретиката - на една болнична стая. Там, понеже "началото е най-трудно", връщаме лентата назад, преди главният персонаж да направи решителната крачка през прага.С участието на Борис Георгиев, който е режисьор на моноспектакъла. Музика на живо - Симеон Германов, сценография Нева Балникова, видеосреда Иван Николов, худ. консултант Владо Петков. В края на миналата седмица екипът представи успешно спектакъла на запалени свещи поради природното бедствие, което не подмина и театър "Възраждане". Той бе наводнен - помещенията му, в които се съхранява реквизитът, костюмите. Авария бе прекъснала електрозахранването. И да не разочароваме публиката играхме на свещи - осветени бяха сцената, фоайето, стълбите, научи ДУМА от театъра. Следващото представление е на 28 юни от 19 часа.

Надежда Ушева

- Как се роди идеята за новата ви пиеса "Когато рокът беше млад"? Това носталгия по миналото ли е?- Запознах се с един човек, забравена застаряваща рок звезда в малък град. Симпатичен и тъжен човек. Тази пиеса е за него и за хората от онова поколение, към което принадлежи и баща ми. В текста почти всички истории са се случили, колкото и невероятно да звучат, разказани са ми от баща ми и чичо ми. Като гледам тия хора, им завиждам за романтичния, авантюристичен дух. Те все още са си една крачка в онова време - безразсъдно, непрагматично и щастливо. В това отношение ние сме осакатени.- Какви проблеми поставя спектакълът?- Отношенията деца-родители, силното ни желание да сме различни от родителите си, стигащо до крайности, до омраза, до отричане и осъзнаването, че те са най-ценното нещо в живота ни и че в крайна сметка ние сме те. Осъзнаваме това обикновено към края, когато вече ги губим.- Какво мислите за съвременния български театър?- Има толкова млади хора, които изпъват жили, за да правят това, без което не могат, но на тях не се позволява дори да стъпят на сцена, те правят проектите си по апартаменти и мазета. Този спектакъл е малко чудо в ужасната ни театрална ситуация. И се моля да не го задушат! Има един отвратителен, порочен кръг, който не позволява нищо да се случи в този "български театър". Нямало млади режисьори?! Нямало драматурзи?! Нямало млади талантливи актьри?! А всеки театър поставя условието: комерсиален текст с актьори звезди и известен режисьор! Има ли смисъл от това? Не е ли по-важно посланието ни към публиката, вървенето напред? Виждам, хората са жадни за представления като "Когато рокът беше млад". Борис е прекрасен млад актьор, който поднася текста без поза и излишна суета и хората си тръгват стоплени и размечтани от този спектакъл.- Можем ли да избягаме от т.нар. чалгакултура, която е заляла обществото ни?- Докато не се появят хора, които имат силата да променят нещата в театралната ситуация, чалгата ще продължава да си вирее. Това представление ми дава надежда, че има воля за промяна.

Борис Георгиев:

Само трябва да се смеем ли?

 

Борис Георгиев е завършил НАТФИЗ, актъорство за драматичен театър. Участва в спектаклите "Любовни булеварди" на режисьора Борис Панкин, "Златното Момиче" на Е. Баева, "Линч" - балет "Арабеск", "Много шум за нищо" на Баева, "Машината Чехов" и "Фигури при влюбен полет" на режисьора В. Петков, "Принцесата и граховото зърно" - Баева, "Магарешката кожа" - М. Мавродинова, "Бащата" под режисурата на Лилия Абаджиева. От септември 2006-а е част от трупата на театър "Възраждане".

- Как започна вашето сътрудничество със Здрава Каменова?- Със Здрава се познаваме реално от випуска, от първи курс още. Бяхме много близки приятели, сега вече е по-различно, тя има дете, мъж и т.н. Още тогава си пишехме бележчици, които оставяхме на таблото, които бяха и романтични, и литературни и т.н. Този текст всъщност не сме го мислили да го играя, Здрава го е писала за мъжа си. Но аз му го откраднах и успях да го реализирам. Още първия път, щом го прочетох, много силно ме развълнува и се разплаках.- Играеш и режисираш едновременно, а си доста млад. Това първата пиеса ли е, която поставяш?- Да, аз съм актьор по професия, но като всеки "глупав" актьор му се иска някой ден да режисира. По-голямата част от режисьорите, с които съм работил в България, не развиват актьора. Малко са тези, които се опитват да намерят такива нива, които са непредсказуеми за него, които да развиват някаква част от скритата му природа. В интерес на истината много ме беше страх да се занимавам с моноспектакъл, винаги съм бил против моноспектаклите, защото театърът е сборна игра. - Защо, така повече рискове ли има?- Много, понеже си сам. Но пък е хубаво, че така няма кой да те провали. Реших да скоча в дълбоките води, за да мога да докажа и на себе си, а и на част от театралното съсловие, че ме бива, че съм актьор и правя това, което мога. - А режисьорската работа ще я загърбиш ли?- Ако някой ми даде шанс да режисирам или ми хрумне някаква идея, пак ще поставям. Бих направил още няколко представления. Просто защото това, което се играе по сцени, и това, което се режисира в момента или основната част от него, е много зле като равнище. Наистина говорим за чалга, за някаква комерсиална история, която не е свързана с изкуството театър. Освен това у нас много малко се експериментира. В Европа, във Франция хората опитват и експериментират още от началото на XX в. Докато тук всичко е било много затворено и едва в началото на 90-те години нещата се отвориха, но за жалост продължаваме да правим театър, който е отпреди 20 години и това е основното - нещо, което не мога да понеса. - Да разбирам ли, че у нас вече не се правят нови стойностни работи?- Напротив, има много. Има прекрасни режисьори и актьори, но масата е от представления, които опитват да пълнят салони и публиката да се забавлява, защото й е ужасно труден животът и всички са много притеснени. Добре де, само трябва да се смеем ли? Защо да не е възможно представление, което да докара човек до катарзис. Това съпреживяване също изчиства, също лекува бита. А е важно ние да не сме битови, защото актьорът не може да бъде битов. Той трябва да бъде царят, да бъде културен, да бъде будител... - С какво ще се захванеш след спектакъла? - Вдъхновен от втори курс в НАТФИЗ, съдбата ме срещна с Мила Искренова, хореографката, и оттогава се занимавах дълги години със съвременни танцови техники и голяма част от представленията, в които съм участвал, са такива. Направихме няколко спектакъла с балет "Арабеск". И сега ми се иска малко да обърна внимание на по-класическия театър. Имам желанието да умея нещата. Не да съм строго определен - този е само такъв или само онакъв. Искам да пея и мога да пея, искам да танцувам и мога да танцувам, да играя и т.н.

В-к ДУМА, 12.06.2008 

„Когато рокът беше млад” обещава приз за дебют  

 

Младият актьор Борис Георгиев е сред номинираните за наградата „Икар“ в категорията „Дебют” за участието си в нетрадиционната постановка „Когато рокът беше млад” на Здрава Каменова в театър „Възраждане“. Спектакълът е представен в рамките на програма „Отворена сцена дебюти“. Младият режисьор Борис Георгиев дебютира и като постановчик, и като актьор. Търси и намира диалог със своето поколение в един текст, разположен между действителността и фантазията, между измислицата и документа. Сценографията на Нева Балникова е решила много семпло сценичното пространство – в ежедневно сиво, изцяло в синтетика. „Когато рокът беше млад” заедно с личната драма ни води към общочовешката тема –взаимоотношения деца–родители. Сполучлив визуален ефект е вратата на сцената, пред която протича сценичното действие – тя е и преграда към Бащата, и своеобразен екран, на който виждаме откъси от живота на героя до финала. Борис Георгиев подхожда емоционално към стаената емоция в пиесата на Здрава Каменова. Той разказва с впечатляващо градиране историята на един син, чийто баща е отказвал да приеме сивотата и болката като неизбежни и през целия си живот е търсил уют във въображението и фантазията. И вече пораснал, изправен пред среща с тежката, нелечима болест на бащата Синът осъзнава, че детските му спомени са мешавица от измислиците на родителя, направил живота на детето си по-цветен и интересен… Разказът се води от първо лице, единствено число. Така го чувстват и авторката Здрава Каменова, и актьорът Борис Георгиев. Емоционален свят, изпълнен с лъкатушене между любовта и омразата, гнева и умората, мечтата и грубата действителност. С тях ни среща объркан млад човек, дете на мъж, живял безумен живот на ограничения и отказал да се превърне в пионка на житейската шахматна дъска. Дългият път на сина към бащата е осеян с тъга и ирония, гняв, объркване и прозрение. И музика! Борис Георгиев постига интимна атмосфера, подправена с нежност и искреност и превръща спектакъла в емоционално изживяване. Свежо, весело, по младежки трепетно.

 Богдана Костуркова, в-к  Класа, 28 Януари 2009 

 

КОГАТОРОКЪТБЕШЕМЛАД” втеатър „ВЪЗРАЖДАНЕ”

Синсиспомнянелепитеисториинасвоя „странен” баща. Застаряващглухрокаджияотвреметонасоциализма.  Вдетскитеспоменинасинадействителносттаепримесенасизмислицитенабащата, такачедоритойсамиятвеченеесигуренкоенаистинасееслучило и кое е било само фантазия. Чудатият баща е създал на сина си свят, в който той да се чувства уютно и специален. Но с порастването идват и въпросите и срамът.

Изминали са пет години, откакто баща и син не са се виждали, бащата е в болница...

Младият Борис Георгиев се е насочил към пиесата „Когато рокът беше млад”/”Баща ми”/ от първо лице единствено число – както авторката Здрава Каменова. Впрочем, текстът звучи почти документално - тук Здрава Каменова е по-различна от досегашните си произведения. Но – невероятно искрена и истинска. Леко и сръчно чрез този текст тя съумява да очертае физиономията на цяло поколение – родителите на днешнатамладеж, съссъсипаниощевзародишпориви, свлечениекъмнемногояснитетенденциивтогавашнотозападнообщество. Смесицамеждухипари, групарииснякаквиреволюционни „въобще” настроениябълбукатвразказанамладиямъжизанеговиябаща – човек, запазилдокъснавъзрастеуфориченентусиазъм. Ударнататочкавспектакълае, когаторазказвачъттрябвадастанедонорнаболниявечебащаитогавасеоткриваголяматаистина – четойвсъщностнеенеговбиологиченродител. Музиканаживосъпровождазадъханиямонологнаактьора – товаеСимеонГермановскитаратаси, койтодърпажицитеврокендрол-ритъм. Всичкотовапо  асоциациянипридърпвакъмспоменизалегендивбългарскатапопирок-музика, напървомястоГошоМинчев...Оттекста, аиотдълбокоемоционалнотоисъпроводеносъссериозенпрофесионализъмизпълнениенаБорисГеоргиевлъхачовечностиангажираностспроблемитенанашетоднес. Намалкатасценанатеатър „Възраждане” сапостигналииаудио-визуаленефект – врататаесвоеобразенекран, накойтовиждамесъвременници, дребниоткъсиотживотанагероядофинала, къдетотойсъзирасамиясебесивогледалнапроекция – каточенаистинатойсепревръщавечевродителитръгвапосвояпътнавъзрастен.

СценографиятанаНеваБалниковаерешиламногосемплосценичнотопространоство – вежедневносиво,изцяловсинтетика.

„Когаторокътбешемлад” заедносличнатадраманиводикъмобщочовешкататема –взаимоотношениядеца-родители.Нопо-интереснотое, чеатмосфератанавреметоеточна , апортретанабщатаизниквакатоживпредочитени-сплешивинаидългапохипарскикоса, сразлюлянапоходкаибезсребърническоповедение...Далинякойнямадапознаесебеси, следкатовидитозиспектакъл?

 

Красимира Василева, http://www.kritikabg.com

Бащи и деца

             На голата малка сцена Борис Георгиев седи на кожения стол пред бялата болнична врата, зад която лежи баща му, и не смее да влезе. Върху вратата се прожектират квазидокуметални черно-бели кадри, показващи баща му. Чувството за вина отключва един дълъг монолог. В него се смесват спомените от детството, спомени как е прекарвал времето с баща си. Описва и преживява отново чувството на гордост пред съучениците, че има за баща чаровен рокер, озвучител в театъра, човек от поколението, израснало с рок-енд-рола, живеещ непрактично и странно, обгърнат от облака на мъгливата си мечта да живее просто и свободно. Актьорът показва добре тази линия на възхита, радост, пълнота и гордост - във възходяща градация. Замълчаването му между отделните епизоди идва след щастливите им моменти и тъгата по отминалото време. Тогава възниква идеята да направи документален филм за баща си. И той ще следва разказа му дотук.                « Баща ми » всъщност се казва текстът на Здрава Каменова, който е напипал един от най-съществените и продуктивни за драмата конфликти – този между поколенията. Жалко, че наблюденията на авторката (някои дори са много чувствителни) и възпроизведеният от нея спонтанно течащ речеви поток в разказа на главния герой в стил “мило дневниче“ не е преработен в истинско драматургично действие. Действие, което да проследи пътя до обратите в отношенията, после този до разрива, изобщо да съумее да отвори пред зрителя бездната на дълбокия и болезнен разрив между деца и родители, между “бащи и деца“ – чрез вътрешното действие и преживяване на героя. А би могло, защото тук вниманието е насочено към отношенията между поколението, излизащо в зряла възраст от времето на социализма, и това на неговите деца. Това е тема, която предстои да бъде отключвана от драматурзите и писателите ни в различни авторски светове, в различни гледни точки, жанрове и перспективи. А от тях (надявам се да са достатъчно талантливи) ще разбираме много за това кои сме, какво се е случило с “бащите“, но и после с “децата“. Тъкмо тази напипана в текста сложна връзка е най-ценното, интересното и емоционално въздействащото в представлението на Владимир Петков и Борис Георгиев, с когото той работи още от Колтесовата “Нощта преди горите“.                 В спектакъла е само намекнат този всъщност дълбок разрив между поколенията, разминаването на вселени. Не става дума вече просто за класическото генерационно разминаване.               Наблюденията на Здрава Каменова са “необработени“, те са нахвърлени в откъслечни “кадри“. Актьорът ги “подрежда“ и представя в по-сложната драматична крива на вътрешното преживяване. Показва разрива. Проследява пътя до обрата в радостта от общуването с бащата.                 Най-добрият момент от тази гледна точка е постигнатата кулминация в радостните спомени (еднакво дългите коси например) и обратът, когато Борис Георгиев си спомня появилия се срам от баща му, подигравките на съучениците, че бащата е перко, изкопаемо от друга епоха, което слуша рок и живее според мърляви и смешни рокерски представи, че е изпаднал в мизерия, че е изоставен от майка му. Това е срамът от бащата неудачник, останал в своите си светове по време на Прехода. Появява се обидата и разривът, когато той изведнъж посяга да го удари, а после и дълбокият срам от агресията към баща си.                В диалог с китарата на Симеон Германов, с парчетата, следващи времето и рок-вкуса на бащата, а също и в синхрон с настроението на сина при преживяването на ретроспективния разказ, актьорът показва извървяването и на обратния път - от срама до разкаянието и нуждата да поиска прошка от баща си, да се помири с него. То идва драматургично прекалено набързо и лесно, затова Владимир Петков интелигентно и чувствително търси с Борис Георгиев специалното му открояване към края на спектакъла, търси емоционалните “спирки“ в спомените по обратния път към решителното прекрачване на прага на болничната стая. 

              « Когато рокът беше млад » е интелигентен опит, просто малък театрален ескиз върху сериозната и важна тема за съвременния разрив между бащи и деца. 

Виолета Дечева,  в-к КУЛТУРА, Брой 25 (2508), 02 юли 2008 г.

 

Оптимистичен реквием за стария рокер

           Когато рокът е бил млад, бащите ни вероятно са развявали буйни гриви, с дръзка походка са сваляли момичета и са свирели с кварталните си банди, сякаш свещенодействат пред десетки хиляди на стадион „Уембли”. В моноспектакъла на актьора Борис Георгиев, ученик на проф. Елена Баева, който излезе в самия край на сезона на сцената на театър „Възраждане”, добрата стара музика е равна на цяла житейска философия. Не само защото китаристът Симеон Германов пришпорва струните по време на представлението. Макар че и актьорът режисьор, и авторката на текста с оригинално заглавие „Баща ми” Здрава Каменова са далеч от преклонната възраст на рока и са в началото на артистичния си път (вече белязан с перспективи и награди), явно притежават сетива да го почувстват като своя идеология.             Монологът на Борис е за приемствеността и конфликта между поколенията, за нежеланието да приличаме на родителите си и невъзможността да избягаме от тях, за относителността на успеха и провала. Той се разгръща като ретроспекция пред затворената врата на болнична стая, където лежи бащата на героя – застаряващ рокаджия, малко глуховат и много чудат. Историята звучи като нетипичен реквием за ония изчезващи хора, които виждат хубавото и в лошото, знаят, че винаги изход има, не се оплакват, умеят да се радват на дреболии и да губят с достойнство. Създателите на представлението имат чувствителността да осъзнаят, че днес имаме все по-малко генетично родство с тях – вечните фантазьори, оперирани от прагматизъм. Всъщност той, отсъстващият баща, е в центъра на емоционалния свят на спектакъла. И това е супер, защото за него има какво да се разказва.

 

 Ирина Гигова, в-к НОВИНАР [02-07-2008]

 

     Харесваме Здрава Каменова и Борис Георгиев толкова отдавна, че се чудим дали при първата ни среща рокът наистина не е бил млад. Разбира се, това е невъзможно, защото двамата са още “малки” – но затова пък адски талантливи. Последният спектакъл по текст на Здрава (пиесата е с оригинално заглавие Баща ми) е дело почти изцяло на Борис. Действието се развива пред една врата – на времето, на спомените, на киното, или, ако толкова държим на конктретиката – на една болнична стая. Там, понеже "началото е най-трудно", връщаме лентата назад, преди главният персонаж да направи решителната крачка през прага.           Историята ни потапя в типичния за Здрава Каменова емоционален свят, в който един объркан младеж е посредата между крайностите – между любовта и омразата, гнева и примирението, лудостта и здравия разум. Той разказва за баща си – за всички безумия и малки смешки, които са белязали с особен печат целия му живот. Чудесната актьорска игра, интимното пространство, иронията, подправена с нежност, искреност и смисъл превръщат спектакъла в страхотно преживяване. Препоръчваме го горещо.

 

Програмата

 

 

             « Баща ми » от Здрава Каменова разглежда проблемите на съвременното българско семейство и най-вече отношенията родители - деца.  Това е социална дисекция, в която се разказва за разрушителната неспособност на човека да възприеме себе си и света около него, такъв какъвто е. Става въпрос за начините на всекидневното общуване, за неговите болести, за неразбирателството, за силата на мечтите, за (не)достатъчността да бъдеш себе си. В противоборство с насажданите от масмедийте фалшиви модели на поведение, пиесата ни кара да се вгледаме по-надълбоко в това което сме, в това което ни формира, в нашите исконни сртемежи и желания.

         Проектът е по най-новата пиеса на младата театрална авторка (а също и актриса и режисьор) Здрава Каменова и това е нейната първа сценична реализация. Написана като монолог, по нов, модерен начин, на изключително съвременен език, пиесата получава престижната първа награда за драматургия на фестивала « Нова шуменска драма » за 2007.

 

Пресконференция

Програма за месец Декември
голяма сцена
12
Декември, вторник
19.00
12
Декември, вторник
10.00
13
Декември, сряда
19.00
13
Декември, сряда
10.00
14
Декември, четвъртък
19.00
15
Декември, петък
19.00
16
Декември, събота
11.00
17
Декември, неделя
11.00
17
Декември, неделя
17.00
19
Декември, вторник
19.00
20
Декември, сряда
19.00
21
Декември, четвъртък
19.00
Програма за месец Януари
голяма сцена
17
Януари, сряда
19.00
18
Януари, четвъртък
19.00
19
Януари, петък
19.00
20
Януари, събота
19.00
20
Януари, събота
11.00
21
Януари, неделя
11.00
21
Януари, неделя
17.00
23
Януари, вторник
19.00
24
Януари, сряда
19.00
25
Януари, четвъртък
19.00
27
Януари, събота
11.00
28
Януари, неделя
19.00
30
Януари, вторник
19.00
31
Януари, сряда
19.00
зала 49
21
Януари, неделя
19.00
27
Януари, събота
19.00
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.