Неделя вечер

"Неделя вечер"

Захари Карабашлиев ни припомни, че сме живи

Театър "София" откри сезона с "Неделя вечер" Яна Донева www.vsekiden.com  

След дългата лятна ваканция и равносметката от неособено успешния отминал сезон, един драматургичен текст ни събуди от съня наречен “криза в българския театър” и ни припомни, че не само изкуството, но и ние сме живи. “Неделя вечер” на Захари Карабашлиев се очертава като спасителния сал, с който българската драматургия ще изплува от блатото, в което се намира и снощи това пролича на премиерата в театър “София”. Силният текст, от който надничат историите на две семейства, е реализиран на общинската сцена от Здравко Митков, а в главните роли публиката видя Лилия Маравиля, Иван Ласкин, Гергана Плетньова и Мила Банчева.

В “Неделя вечер” всичко е фикция, а героите са измислени или поне така твърди авторът. Но когато видиш фрагменти от реалността пренесени на сцената, неизбежно си задаваш въпроса дали живееш като на театър, или животът, в най-суровите му измерения, се е настанил в него - и в двата случая отговорът е доста “плашещ”. Захари Карабашлиев не се страхува обаче да говори за проблемите на съвременните хора преминали 30-те и го прави така, че да те хване за гърлото и да не те пусне до края, а илюзията, че е създал нещо, което наподобява “действителност” е просто смразяваща.

В на пръв поглед тривиалната история за две семейства- едното борещо се с изневярата, а другото с ужасна тайна от миналото, авторът всъщност разказва за това как, кога и защо се разместват пластовете в живота ни. Какво ни кара да мечтаем за друг, докато живеем с човека, когото обичаме, защо това да се нараняваме се е превърнало в ежедневие, толкова ли е страшно да признаем собствените си грешки, променили съдбата на любимите ни хора, губим ли се или се намираме в драмите, които преживяваме.

За всичко това Захари Карабашлиев говори открито, без “втори план” и без никаква милост към героите и публиката, чиито сетива и емоции са подложени почти през цялото време на сериозно изпитание. И за да понесете тази “пиеса -тест” е нужно да бъдете достатъчно силни като Роза (Мила Банчева) и да обичате безрезервно като Ник (Иван Ласкин), защото в противен случай изходите са два и се крият в образите на главната героиня Стела (Лилия Маравиля), която се самоубива и изпадналата от коловозите на живота нейна дъщеря Джени- роля блестящо изпълнена от младата Гергана Плетньова.

“Неделя вечер” е пиеса, която заслужава особено внимание и поради още един факт. Първата актриса, която влиза в образа на Стела, но не на сцена, а пред камера е Мариана Димитрова и това се случва в Америка. Захари Карабашлиев моли актрисата да направи поне една сцена, вярвайки, че тази роля ще й импонира идеално и се оказва прав. Дни след това, по ирония на съдбата, Мариана се самоубива, а авторът е убеден, че напусналата ни твърде рано актриса е дала нов живот на думите. Същото направи и Здравко Митков с постановката си в театър “София”, която макар и леко статична заслужава срещите си с публиката, дори и само, за да чуят изговорен брилянтния текст на Карабашлиев.

Неделни страсти бушуват в театър “София”

 Сабина Василева, в. Сега, 2 октомври 2009

 

В навечерието на софийската премиера на спектакъла “Неделя вечер” в театър “София” режисьорът Здравко Митков изрази увереност, че едноименната пиеса на Захари Карабашлиев и родният ни театър се нуждаят силно един от друг. Дали е така?

“Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина”, уточнява писателят, който от 1997 г. живее в Америка (да припомним, че пиесата му спечели наградата на “Друмеви театрални празници” в Шумен през 2006-а).

Действително, онова, което преживяват героите в неделя вечер, вероятно и в този миг се случва някому някъде по света.

Стела (Лилия Маравиля) на времето е играла на Бродуей в партньорство със знаменития Антъни Хопкинс. В настоящия момент обаче тя е бивша алкохоличка, съпруга на егоцентричен психиатър и майка на наркоманка (Гергана Плетньова), а артистичните й изяви се свеждат до участие в реклама на възглавници. За окайване са и нейната приятелка и съседка Роза (Мила Банчева) и ревнивият й съпруг Ник (Иван Ласкин). В Калифорния двамата имат всичко и ...нищо: къща с басейн, фитнес, ядат органична храна, но отдавна са забравили защо отварят сутрин очи и за какво въобще живеят. Зрителят с интерес следи случващото се на сцената, където напрежението ескалира до неочаквана полицейска акция и последвал съдбоносен пистолетен изстрел.   

Драматическото действие не се развива линейно във времето, а с “прескоци”. Публиката се ориентира с помощта на добре познатите ни “табелки” стоп кадър, които са разположени над сцената и които обозначават съответния времеви отрязък. Усилията на режисьора са в посока да следва фабулата на текста, да провокира зрителя, разказвайки му просто и ясно историята на героите, без протяжни монолози, без досадни философствания. Същото се отнася и до сценографията на Невяна Кавалджиева: рационална, доста опростена, така че да не ангажира вниманието ни сама по себе си, а да бъде необходимият допълващ щрих. Що се касае до играта на актьорите (в останалите роли са Николай Върбанов и Мартин Гяуров), виждаме една различна Гергана Плетньова от това, което показа във филма на Светослав Овчаров “Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”; една убедителна до сълзи Лилия Маравиля. Относно превъплъщението на Иван Ласкин като бивш боксьор, най-добре го формулира Здравко Митков пред журналисти: “В личната природа на Ласкин има достатъчно авантюристична доза, подходяща за пиесата, а и цинизмите идват естествено от неговите уста”.

 

„Неделя вечер” – след година по същото време...

Лилия Маравиля с поредна силна роля под режисурата на проф. Здравко Митков

в. Новинар, 5 октомври 2009, Ирина Гигова

Всички семейства в криза навярно си приличат, но всяко търси изход по свой начин. Едни – чрез взривяване на уютното статукво и връщане към отдавна погазени мечти, други – чрез бягство от живота. В различни посоки на екзистенциалния кръстопът се отправят и героите на Захари Карабашлиев в пиесата „Неделя вечер”, чиято първа официална постановка (с благословията на автора) имаше своята столична премиера в театър „София”.

 

Явно апетитният за доста режисьори текст преплита съдбите на двойка бг емигранти в САЩ, която се пропуква заради виртуална изневяра и реално разминаване в ценностите, и бивша актриса, загърбила успешна кариера в името на близките си – вечно отсъстващ съпруг егоист и объркана дъщеря тийнейджърка с проблеми с дрогата. Сюжетът е захранен емоционално от историята на известната ни актриса Мариана Димитрова, самоубила се в Сан Диего. Тази по-„обтекаема” формулировка може би се връзва повече с твърденията на автора, че „Неделя вечер” не е за Мариана, нито пък тя е Стела от пиесата. Но прекалените съвпадения с личната биография на актрисата правят аналогията неизбежна. Така или иначе заслуга на екипа е издигането на драмата една октава по-високо – от пикантно-биографичното към екзистенциалното.

 

Според режисьора проф. Митков Захари Карабашлиев, който е видял представлението още в края на миналия сезон, припознал в него своята творба и бил развълнуван. Помним сагата около пиесата. Тя започна да се репетира в „София” с режисьор Бойко Илиев. После главният изпълнител Ивайло Герасков влезе задълго в сапунката „Забранена любов”, директорите се смениха... Така текстът сефте видя бял свят преди година с нови актьори като копродукция на Пернишкия театър и продуцентска къща „Инверсия” под името „Американска мечта”: авторът забрани да използват оригиналното заглавие заради внесени промени и намекна, че не са спазени правата му – нещо, което от „Инверсия” опровергават.

 

Но настоящата интерпретация на Здравко Митков не се отличава съществено от предишната, на Бойко Илиев: може да се спори Асен Блатечки или сега Иван Ласкин е по-добър като Ник (и на двамата им „лежат” ролите на лоши момчета с раними души), Лидия Инджова или Гергана Плетньова е по-експресивна като дъщерята наркоманка (актрисите си приличат и като типаж, и като бленда), но и в двата случая режисурата изглежда коректна и прилежна. Ако има нещо за специално отбелязване, то е, че под палката на Здравко Митков, който за последно поставя в театър „София” като щатен режисьор, Лилия Маравиля (Стела) извайва поредна силна роля. А задачата й никак не е лека, като се има предвид, че героинята й не е „доуплътнена” и особено в първата част на пиесата е само жената катализатор, задаваща клиширани въпроси...

 

Иван Ласкин прави стриптийз в “Неделя вечер”6 Октомври, 2009 
Мариана Цветкова 

Иван Ласкин и Лилия Маравиля в сцена от “Неделя вечер”.

 

 

Иван Ласкин прави въздействащ стриптийз в премиерния спектакъл “Неделя вечер” от българския емигрант Захари Карабашлиев в театър „София”. С бързи и точни движения той сваля ризата си и изхлузва дънките си пред своята „съпруга” Роза (Мила Банчева). С леко поклащане на задните си части той се опитва да я прелъсти, но напразно. Тя го гледа отегчено, защото между тях отдавна се е настанило мълчанието, което е убило любовта им. Оказва се, че бившата художничка е намерила утеха в странна виртуална връзка с депресирания рейнджър Хари, когото Ник (Иван Ласкин) подигравателно нарича Хари Потър. Ник открива, че между тях е зейнала пропаст, едва когато научава за изневярата на жена си.

Пак криза на средната възраст, пак неразбирателство в семейството, но този път с друг адрес - през две къщи, където живее съседката им Стела (Лилия Маравиля). Бившата актриса идва за утеха при своята приятелка Роза, но разбира, че моментът не е подходящ... Истински вариант на отчаяни съпруги, но по български

Това е накратко завръзката на пиесата, която се очакваше с огромен интерес, защото тя е от първите, които се осмеляват да напишат за живота на българските емигранти в Америка. Но ако зрителите очакват да видят дисекция на житието-битието на нашенци зад граници, ще бъдат разочаровани. Защото Захари Карабашлиев е предпочел да заложи не на частния случай, а на общочовешки проблеми.

Ред скандали подгряха излизането на „Неделя вечер” на сцената на театър „София”. Отначало се появиха слухове, че в основата є е залегнала трагичната история на нашата актриса Мариана Димитрова, която емигрира в САЩ. Нещо, което авторът яростно отрече. След това се оказа, че две трупи едновременно я заложиха в своите програми, но заради проблеми с авторските права излезе трето представление с компромисно заглавие „Американска мечта” с участието на Асен Блатечки. И най-накрая „Неделя вечер” грабна тази година „Аскеер” за драматургия, въпреки че някои сочеха за фаворит друга пиеса.

В крайна сметка забавянето си струваше, защото „Неделя вечер” на проф. Здравко Митков се оказа доста успешен продукт. Макар и с комерсиален привкус в добрия смисъл на думата. За това говори изборът на актьорите - атрактивния Иван Ласкин от Театъра на армията и две от най-красивите актриси на театър „София” - Лилия Маравиля и Мила Банчева.

Главният коз на проф. Здравко Митков е участието на Иван Ласкин за образа на Ник. Актьорът доста органично се вживява в ролята на бивш боксьор, който зад малко дебелашкото си поведение и нецензурен език крие дълбоко наранена душа. Героинята на Лилия Маравиля се отказва от актьорството заради кариерата на съпруга си и заради децата си. Но в крайна сметка става жертва на погубените си мечти и почти пророчески звучат думите на една от героините:

“Ако не се отдадеш на таланта си, той те погубва”

Маравиля прави една от най-силните си роли като Стела.

За пръв път виждаме на театрална сцена Гергана Плетньова, която досега жънеше успехи само в киното. Оказа се, че червенокоската много си я бива и наистина є предстои голямо бъдеще. Младата актриса е доста убедителна като наркоманка - с типичните за тях резки спадове в настроенията, агресивност, с нервното потриване и треперене на ръцете. В останалите роли участват още Мартин Гяуров и Николай Върбанов, сценограф е Невяна Кавалджиева.

 

Ласкин прави стриптийз в театър "София" Здравко Митков режисира "Неделя вечер"  

Албена Атанасова, в. Стандарт

Иван Ласкин, нежният и ласкав звяр на родния Бродуей, прави страхотен образ в театър "София". Той е Ник в премиерния спектакъл "Неделя вечер", укротен от своя витизчийски професор Здравко Митков.

Известният режисьор, който не поставя прекалено често пиеси на български автори, този път се оказа впечатлен от текста на Захари Карабашлиев. Около историята имаше много спорни емоционални и протоколни моменти - интерпретирането й на родна земя започна в една тоналност и екип, после продължи в съвсем друга и с различни артисти. Първо драматургът сподели, че разказва сложната история, мотивиран от приятелството си с Марияна Димитрова, а след това се подразни от коментари в идентичен контекст.

Факт е обаче, че на голямата сцена в общинския храм на Мелпомена върви сюжет, сътворен по всички правила в занаята. Две семейства влизат и излизат гръмотевично в кризата, в отношенията и в обществото. Драмата им е космополитна, реакциите - неочаквани, но без конкретно национално параметри. Така Ник се впуска в алкохолизирано разхвърляне на дрехите и душата си.

"Неделя вечер" е фикция. Всички образи са измислени. Понякога, само понякога, и то ако сме работили достатъчно упорито, ако е налице някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по-лесна. Напротив. Просто илюзията, че създаваме нещо, което наподобява "действителност", е по-силна", казва Захари Карабашлиев.

"Зряло и талантливо произведение, родено в екзотиката на емигрантското битие - изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в озъбеното ни битие. Болката ражда артистична гримаса, която може да се тълкува и като надежда. Ако не за живота ни, то поне за изкуството. Естествени, убедителни, съвременни и откъснати от самите себе си са персонажите на Карабашлиев. Модерността диша в динамиката. Линейният сценичен разказ е прекъснат от падане на филмови клапи, които назовават следващия епизод. Защото главната героиня е кинозвезда", разкрива Здравко Митков. Професорът е готов да похвали и Гергана Плетньова, също негова студентка, само че тук и сега.

"Ласкин разкрива таланта си в целия му блясък. Нашата битка с него започна отдавна, още в Академията. Но винаги сме имали средства да общуваме качествено. Още преди години той беше много силен", връща лентата Митков.

Другите две страхотни дами под прожекторите са Лилия Марвиля и Мила Банчева (тя пък е съвременната Жулиета на Здравко). Сценографията е на Невяна Кавалджиева, а Николай Върбанов и Мартин Гяуров изработват по няколко различни и грабващи бързи образи.

Програма за месец Септември
голяма сцена
27
Септември, сряда
19.00
Открита сцена
14
Септември, четвъртък
21.00
17
Септември, неделя
11.00
21
Септември, четвъртък
21.00
30
Септември, събота
21.00
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.