Ромео и Жулиета

Свежа гледка

 

Може би най-същественото, което прави Уилям Шекспир велик драматург, е това, че творбите му са винаги актуални. В зависимост от това как ги четеш. Например, ако поставяш "Хамлет" преди 1989, водещата фраза би била "Има нещо гнило в Дания", а след промените - "Да бъдеш, или да не бъдеш".

 

Когато става дума за "Ромео и Жулиета", това важи в пълна сила. Разбира се, има известни граници на интерпретацията, които не бива да се прекрачват (например, според мен решението на Лилия Абаджиева всички роли в пиесата да се играят от мъже, беше самоцелно). Именно тези условия, които носи в същността си великата драматургия, я правят еталон и критерий за качество.

 

Това много ясно се разбира при прочита на "Ромео и Жулиета" на проф. Здравко Митков. Той се е разграничил от подигравателните постановки, които според него "не отговарят на същноста на великия драматургичен талант на Шекспир". И е направил един хем класически, хем модерен спектакъл.

 

Като начало, средната възраст на актьорския състав е съзнателно занижена. Главните роли са поверени на абсолвенти от класа на професора в НАТФИЗ. В ролята на майката и бащата на Жулиета също се изявяват негови бивши студенти - Искра Донова и Николай Върбанов, които правят интересни, комични и запомнящи се роли.

 

Така самата пиеса има в себе си естествената енергия на невинността, безумното и безразсъдно влюбване, които са обичайни състояния предимно на младите хора. Тази лудост е поставена на фона на един жесток свят, който поразително прилича на съвременността. Там хората са увлечени в безсмислени битки, индивидуалността е потисната и всеки е вманиачен в собствените си идеи проекти за света около себе си. Сблъсъкът на идеализма с реалността е очаквано жесток, защото свободата да избираш винаги има горчива цена.

 

Един банален, любим, сърцерздирателен и мелодраматичен сюжет е допълнен с таланта на дебютантите. Което е супер, защото поне за мен всичко свежо в театъра е добре дошло.

 

В спектакъла Мила Банчева (Жулиета) и Мартин Гяуров (Ромео) правят два симпатични и обещаващи дебюта. Те са искрени и наивни, играта им носи чистотата и невинността на образите такива, каквито ги е написал драматургът. В същото време са разкрепостени и съвременни, освободени и крайни.

 

Освен това, те не са префърцунените герои-клишета за Шекспировия театър. Ромео е истинският влюбчив и разпищолен тийнейджър. Жулиета е бунтарка. Те не са престорени аристократи и се целуват толкова страстно, че си помислих, че и в живота са гаджета. Тяхната влюбеност е стихийна, жизнерадостна, мечтателна.

 

Останалите актьори са също така истински. Ангел Генов, който по време на репетициите за представлението си е счупил крак, е намерил страхотно решение на ролята си въпреки контузията и силните страсти около нея. Той е един истински Меркуцио - простак, побойник и бунтар, но все пак - верен приятел на Ромео.

 

Безспорно най-голямото попадение в постановката е Дойката. Една от най-желаните роли в театъра въобще, се играе блестящо от актрисата Лилия Маравиля. Тя е театрална, комична, и креслива, но и искрена, нежна и грижовна към Жулиета и в същото време - груба към всеки, който я застрашава.

 

Искра Донова и Николай Върбанов пък са изключително забавна двойка и в същото време - в сцената преди насилствения годеж на Жулиета стават зловещо сериозни.

 

Пластиката и масовките (в които участват момчетата от новия клас на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ ) са също добри (и адски забавни на моменти) решения, допълващи по оригинален начин основните внушения на представлението.

 

Сценографията е оригинална и въздействаща - високата къща с много прозорци, въртящата се сцена на театър София и осветлението създават и чисто визуалната среда на един затвор за свободния дух, който е обречен на оковите на предразсъдъците и игрите на съдбата. Костюмите още повече доразвиват тази тема - за светлото начало на всяка луда любов под слънцето и тъжния й завършек в тъмната нощ, която сякаш няма край...

 

Разбира се, спектакълът си има и слаби места. Наивността на главните герои е приятна в първата част, но накрая, когато се взимат съдбоносните решения и се случват драматични събития, е малко неадекватна същата жизнерадостност и лека повърхностност.

 

Аз не повярвах нито на плачещия Ромео, нито на самоубиващата се Жулиета. Някак ми липсваше първоначално добре изгражданата лудост в ролите им. Нямаше го вкопчването, вглъбеността, вярата, че единственият изход е смъртта в името на изгубената споделена любовна вселена.

 

Освен това е малко глупаво да се бърка текстът на пиеса, в която 90% от зрителите знаят наизуст основните монолози. Гласът на разказвача е интересно хрумване, но малко странно е този глас да е на Пламен Манасиев, при условие, че той играе една от основните роли в постановката.

 

Все пак предполагам, че тази постановка ще има дълъг живот. И че някои от несигурните моменти в нея ще узреят и ще станат по-добри с всяко изиграно представление. Защото такъв взривоопасен екип от ентусиасти най-вероятно сам иска да върви още нагоре.

 

Така че идеалният спектакъл още не е изигран. И ако пробвате да го гледате в скоро време, може да уцелите един от многото предстоящи върхове на "Ромео и Жулиета". Рискът в слуая не губи.

 

Елена Пенева, Dnes.bg, 19.01.2007

 

 

 

Безразсъдната страст - присъща само на младостта

С "Ромео и Жулиета" Здравко Митков възражда класическия прочит на класиката

 

"Преди да си отговорим на въпроса докъде може да се осъвременява класиката, сигурно трябва да се запитаме: "Познаваме ли достатъчно добре класиката". От тези размисли на Любен Гройс тръгва режисьорът Здравко Митков, за да създаде своя интерпретация на "Ромео и Жулиета". На всички е известно, че тази пиеса е първата Шекспирова изява в областта на романтичната трагедия, по-важното обаче е, че и днес тя си остава най-висшият израз на спонтанната и необуздано страстна любов, присъща единствено на младостта.

Изборът на проф. Митков за изпълнителите на главните роли се е спрял на абсолвентите от неговия клас в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" Мила Банчева и Мартин Гяуров. На сцената на театър "София" техни партньори са Искра Донова, Ангел Генов, Пламен Манасиев, Росен Белов, Николай Върбанов, Лилия Маравиля, Михаил Милчев, Сава Пиперов, Невена Калудова, Милен Николов, студенти от НАТФИЗ. Сценографията е на Невяна Кавалджиева, а преводът на Валери Петров. Режисьорът е еднозначен в намерението си след всички версии, които се появиха напоследък, да предложи на съвременната ни култура оригинал. Опитът му да създаде "автентично платно" е сполучлив - зрителите наблюдават динамична актьорска игра, а режисьорските решения са ефектни, без да са натрапчиви. Пиесата би трябвало да привлече вниманието на зрителя тъкмо с това, а не с т. нар. "голи сцени", които всъщност липсват. Жулиета е съблечена, докато мият мъртвото й тяло, но дискретната й голота е в контекста на погребалния ритуал, така че в нея няма нищо еротично. Истинска наслада за сетивата са великолепните костюми, които допринасят за цялостната пищна визия на спектакъла. Макар толкова млади (а може би тъкмо затова), Ромео и Жулиета воюват за правото сами да решават съдбата си. И докато всички около тях живеят в грях и цинично доволство, влюбените души се спасяват в смъртта - стар и красив мит. Любовта на двамата млади е едновременно насмешка и присъда над вечната вражда между "зрелостта" на родовете и всяка зрялост изобщо, когато е синоним на цинизъм и примирение. Новото в този спектакъл е уплътняването на образите на второстепенните герои. Зрителят може да чуе вътрешния глас на всеки един от тях до степен на отврата - както от криворазбраната родителска обич, така и от проповядвания садистичен императив "живей по наш образ и подобие и бъди щастлив".

 

Сабина Василева, в. "Сега"

Програма за месец Декември
голяма сцена
12
Декември, вторник
19.00
12
Декември, вторник
10.00
13
Декември, сряда
19.00
13
Декември, сряда
10.00
14
Декември, четвъртък
19.00
15
Декември, петък
19.00
16
Декември, събота
11.00
17
Декември, неделя
11.00
17
Декември, неделя
17.00
19
Декември, вторник
19.00
20
Декември, сряда
19.00
21
Декември, четвъртък
19.00
Програма за месец Януари
голяма сцена
17
Януари, сряда
19.00
18
Януари, четвъртък
19.00
19
Януари, петък
19.00
20
Януари, събота
19.00
20
Януари, събота
11.00
21
Януари, неделя
11.00
21
Януари, неделя
17.00
23
Януари, вторник
19.00
24
Януари, сряда
19.00
25
Януари, четвъртък
19.00
27
Януари, събота
11.00
28
Януари, неделя
19.00
30
Януари, вторник
19.00
31
Януари, сряда
19.00
зала 49
21
Януари, неделя
19.00
27
Януари, събота
19.00
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.