Формата на нещата
Същността под формата

Има ли всяко нещо форма? Кога тя прекрачва границите и надхвърля моралните, обществените и междуличностните норми? Възможно ли е човешките разбирания и поведение да бъдат моделирани? Докъде се простира светът на изкуството и наистина ли всичко може да бъде изкуство? Това са само част от въпросите, които пиесата „Формата на нещата” (поставена в театър "София") задава в своята сърцевина.

А рамката на сюжета е доста опростена и донякъде банализирана. Любовен четириъгълник между американски студенти. Но не очаквайте пошла колежанска кинокомедия, само че на сцена. Би била, ако историята не прави своя феноменален обрат, разкривайки ни един съвременен Франкенщайн.

Евелин (Лора Мутишева) нахлува в подредения живот на Адам (Милко Йовчев) и приятелския му кръг от Филип (Борис Георгиев) и Джени (Марта Каменова), за да го разбие. Но по начин, който надскача жестокостта към любовта и най-изкусните интриги. Играта на Лора Мутишева подсказва, че Евелин е дръзка, властна, непредсказуема и мила личност, но позволява и да се прокрадне подозрение към нейната откритост. Безкомпромисна спрямо целите си, тя погазва човещината и всяко свое истинско чувство.

Но спектакълът не е мрачна балада за жертвите на Евелин. По-скоро надиграване, размяна на остри, саркастични или хумористични реплики и заплитане на историята. Така, както човек се оплита в собствените си лъжи, когато иска да замаже своя грешка или просто за да получи своето.

Останалите актьори също напълно убедително въвличат зрителя в младежката действителност. Милко Йовчев е срамежлив и комплексиран. Борис Георгиев е самоуверения и нахакан тип. Единствено притеснението на Марта Каменова е с една доза повече, стеснителността й на сцената заличава задължителните естественост и непосредственост на актьора. Като цяло присъствието им е ненаптрапващо, ярко и живо.

Режисьорът Мартин Киселов не е конструирал представлението си с високомерната претенциозност, че прави модерен театър по модерна пиеса. Нито, за разлика от Евелин, си позволява дръзки ходове. Той просто прави „човешки” спектакъл. Рисува характерни образи и следи тяхната съдба до разрухата, когато измамените са сразени, а унищожителят – изцяло безразличен. Когато вече се е стигнало до проблема формата само за външни неща ли се отнася? Или и за абстрактните категории като любов, изкуство, воля, приятелство? И двете позиции в конфликта изтъкват доводите за своята правота. Макар да се съмнявам някой да оправдае шокиращата развръзка, която няма да издам, за да поддържам напрежението живо и разпалващо. Въпреки че не вярвам въпросният казус да се трансформира в реален някой ден, или поне се надявам, той все пак има и своя метафорична страна. Тя разгръща пластове на собствената ни действителност, с които не бива да се примиряваме.

 

 

Вилия Моновска, Словеса

Програма за месец Юни
Открита сцена
ПАРТНЬОРИ: Банка ДСКБул ИнсДомкоУебДизайн ООДБТА

Адрес на театъра:

бул. Янко Сакъзов 23А

Билетна каса:
02/944 24 85

Работно време:

понеделник - петък

10,00 ч. - 14,00 ч.

15,00 ч. - 19,00 ч.

събота и неделя

10,00 ч. - 13,00 ч.

13,30 ч. - 19,00 ч.