Анелия Янева, Капитал Лайт - Брой 23, 04 юни, 2008

"Ревизор"

Господа, при нас идва "Ревизор"

Спектакълът на Бойко Богданов съживи трупата на театър "София"

Режисьорът Бойко Богданов притежава един безспорен талант - умее да ентусиазира и съживява екипите на театри със затихващи функции. Направи го през 1994 г. в "Сълза и смях" със своя спектакъл "Къща" по Антон Страшимиров. Сега постановката му на Гоголевия "Ревизор" по същия начин мотивира и обедини трупата на театър "София". Идването му внася оживление на сцената, както пристигането на Хлестаков, взет за пътуващ инкогнито ревизор, обръща живота на малкото градче в руската пустош, от което "и три години да яздиш, никаква граница няма да стигнеш".

На сцената са почти всички актьори, напълно равностойни като присъствие и изпълнение, заредени с нова енергия, влюбени в ролите си. Освен освежаващото присъствие на едно ново лице (или добре забравено старо - Богданов е щатен режисьор в този театър  1989 - 1993 г.), причина за това, предполагам, е и удачно намереният ключ към тях. Режисьорът (с помощта на художника на спектакъла Петя Стойкова) е видял персонажите на Гогол като образи в карикатурите на Оноре Домие. Това не са характери, а типажи - алчният (началник на благотворителните заведения Земляника), роболепният глупак (училищен настоятел Хлопов), интригантът (пощенски началник Шпекин), суетният празноглавец (мнимият ревизор Хлестаков), подкупният (съдия Ляпкин-Тяпкин), сплетникът (помешчиците Бобчински и Добчински), изпеченият мошеник (градоначалникът). В тях една-единствена черта, гротескно уедрена, определя пътя на актьора към образа. Всеки от изпълнителите е имал свободата да открие онзи ярък детайл, който да даде живот на неговия персонаж. Удачното попадение на Росен Белов е един писклив смях, който заедно с крилатите сандали на бога вестител Хермес се превръща в запазена марка на Шпекин (пример как една "второстепенна" роля може да стане възлова в биографията на актьора). В тази редица от детайли-знаци е фесът на Земляника (неузнаваем Пламен Манасиев, зареден от смяната на амплоато на вечния красавец); нацупените устни и обратната захапка на дъщерята на градоначалника (Невена Калудова с втора изключително силна роля след "Уморените коне..."); единственият преден зъб и високият цилиндър на Добчински (Ангел Генов доказва, че освен чувствителен драматичен актьор, може да бъде и великолепен комик); буклата върху голото теме на Хлопов (от сивия и безличен училищен настоятел Михаил Милчев прави цветна и запомняща се роля). Сред тази колоритна поредица единствено гостите в трупата - Мария Сапунджиева (жената на градоначалника) и Пламен Сираков (Бобчински) са в познатото си амплоа. Затова пък присъствието им не комплексира, а вдъхновява останалите.

Едно от безспорните попадения на "Ревизор" е и работата на художника Петя Стойкова, говореща през символи - стените се движат като капан, готов да щракне всеки момент.

Въпреки че е вярна на текста, постановката на Бойко Богданов не е банална. Напоследък подобно съчетание рядко се среща на българска сцена. Този спектакъл сигурно ще се хареса на гимназиалните учители по литература и ще настрои скептично университетските преподаватели. От пиесата на Гогол, която, като всяко гениално произведение, е многопластова, тук е изведена само една линия. Затова пък Богданов я защитава достатъчно убедително: как "на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков - пройдоха и празноглавец, и безоблачно да си я управлява и дои". В неговия "Ревизор" доминира гротеската, той отказва да види трагизма в пиесата. Във финалните  реплики на Градоначалника "На кого се смеете?... На себе си се смеете!" не звучи тътенът от разразилата се буря (според гениалното определение на Набоков "пиесата започва с ослепителна мълния и завършва с гръм, всъщност тя цялата е онова мигновение между светкавицата и тътена на гръмотевицата"). Причината за това е и неувереното изпълнение на Сава Пиперов в ролята на Градоначалника. На Калин Врачански също му трябва малко повече самочувствие и свобода на сцената. Това ще превърне монолога на Хлестаков наистина във вакханалия от фантазиите на един суетен празноглавец и ще придаде отчетлива градация в сцената, когато гузните граждани идват един по един с подкуп при мнимия ревизор.