Ирина Гигова, Новинар, 14.05.2008

Ревизор на мъртви души тараши театър "София"

Актьорът Калин Врачански превръща измамника Хлестаков в неустоим чаровник

Или Николай Василиевич Гогол е гений, чийто социален „рентген” провижда далеч във времето, или обществото се развива прекалено бавно. Най-вероятно - и двете. Така или иначе се оказва, че безсмъртната сатира на класика не се нуждае от освежаване към днешна дата. Затова именно „Ревизор” на Гогол, а не „по” Гогол очаква своята първа публика на премиерата в театър „София” довечера. Спектакълът на Бойко Богданов в духа на ексцентричната гротеска, отдавна обикната от режисьора, не залага на ефектни революционни ходове. Той и без тях е неприлично актуален и смразяващо смешен. Типично руският колорит в сценографията на Петя Стойкова, в която не липсват нито прочутата парна баня, нито кубетата на храмовете, нито дори аристократичната карета, както и музикалната картина на самия Богданов в стил православни песнопения биват надскочени от универсалността на текста. В неговата тъкан режисьорът е вплел прочутия фрагмент за руската тройка от романа „Мъртви души” и когато вместо възгласа „Накъде летиш, Русийо?!” прозвучава „Накъде летиш, Родино?!” (може би единствената волност, проявена по отношение на великия Гогол), всичко си пада на мястото.

В спектакъла на Богданов живее на дребно едно недъгаво и корумпирано общество, омотано в еснафски комплекси. И, логично, то „произвежда” своя Хлестаков, който знае как да се възползва от потулените грехове и греховце на провинциалния елит. В ролята блести талантливият Калин Врачански, за чиито перспективи в театъра в. „Новинар” преди повече от година пръв писа, а по-късно колеги дори сравниха с Хю Лори. След двайсетина години Калин наистина може и да заприлича на звездата от „Д-р Хаус”, но и сега си личи, че е от ония харизматични актьори, с чието присъствие на сцената сякаш внезапно всички светлини се запалват. Неговият Хлестаков не е измамник, нито дори манипулатор; той е просто симпатичен развейпрах, върху когото обществото проектира собствените си страхове и пороци. А обявяването на появата на истинския ревизор в края е сякаш знак за вечната повторяемост, с която социумът възпроизвежда заблудите и дефектите си – за него е по-приемливо да си плаща солено, отколкото да се промени. В този жесток човешки паноптикум ярки образи изграждат Сава Пиперов, Мария Сапунджиева, Пламен Сираков, Ангел Генов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля.