Борис Георгиев е роден на 22. 09. 1980 г. в гр. София.

Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2003 г.

Има интереси в областта на съвременния танцов театър и през 2002 г. участва в представлението на балет „Арабеск” „Линч” с хореограф Мила Искренова.

От 2008 г. играе в моноспектакъла „Когато рокът беше млад” от Здрава Каменова, който е отличен с номинация ИКАР 2009 за дебют за Борис Георгиев.

От февруари 2010 година актьорът Борис Георгиев е част от трупата на Театър „София”.

В Театър "София" можете да го гледате в:

ЯН БИБИЯН

СКАЧАЙ!

ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА

Разберете повече от самия него:

1.      Как се случи първата ти среща с театъра?

Случи се случайно, почти насила се озовах в театралната студия на Бончо Урумов, който беше невероятен педагог и човек, светла му памет, той завинаги остана моят учител. А инак първата ми публика бяха съучениците ми в Банкя. :-) Направо ги застрелях с част от „Мечка“ на А.П. Чехов.

2.      А съвременният танцов театър? Как спечели вниманието ти? Разкажи ни повече за тази част от професионалния си опит?

Не съм и предполагал, че ще танцувам, че ще се движа така. Всичко започна с Мила Искренова, която се зае с нашия клас в академията. Един изключителен хореограф и човек, на когото дължа цялата си движенческа култура. Тя ни шлифоваше с уникална смесица от строгост и обич. Направихме няколко съвместни проекта с балет „Арабеск“, след това почти невъзможното ми завършване, заради проект свързан с Мила, Владо Петков и Театър „София“ и един прекрасен спектакъл в „Сфумато“. След като завърших бях няколко години на свободна практика и съвременният танцов театър бе една от платформите за развитие на независимия актьор.

3.      Ти си в ролята на Ян Бибиян в едноименната постановка, на 1 юни раздаваше автографи и се снимаше с малките зрители – по-специална ли е публиката на детските представления?

Това е една от най-трудните публики. Неизбежно се разсейват, ако си фалшив и не си вярваш... Играя пред деца от първи курс на НАТФИЗ, принца в „Златното момиче“, и реално никога не съм спирал да играя пред тези най-прекрасни зрители.

4.      Има ли роля, която ти се иска да изиграеш, или роля, която е била по-особено предизвикателство? Разкажи ни.

Реално нямам конкретна роля, за която да си мечтая, иска ми се да работя, да се развивам... искат ми се роли, които да са ми трудни, да са предизвикателства, да ме карат да влизам дълбоко. В това виждам смисъл.

А най-трудно ми беше, когато работех над „Когато рокът беше млад “… да изляза сам пред публиката, разказвайки тази история ми се струваше безумна идея. Имах моменти, в които преди да отворя очите си сутрин, несигурността ме заливаше като вълна... Разбира се коментарите от колеги „къде съм тръгнал” не помагаха, но когато в представлението запя и китарата на Симеон Германов, нещата получиха своята сила и звънкост. :-)

5.      Има ли актьори/ актриси, които наистина силно те впечатляват? Кои са те и с какво са специални?

Впечатляват ме тези, които са запазили човешкото в себе си, минавайки по пътя на душевната мелачка, която е нашата професия, тези, който НЕ са склонни да постигат целите си за сметка на някой друг... възхищавам се на хората, най-вече на хората в артистите. Тези, за които пътят е по-важен от целта!

6.      Какво ти предстои в професионален план през новия сезон?

Доколкото знам, очакват ме отново танци, песни и детски представления, в Театър „София”. Ще правим Питър Пан с Бисерка Колевска... а извън Театър „София“ е рано да говоря.