Още с премиерата си през 2014 година спектакълът на Театър „София“ „Антигона“ от Жан Ануи прикова погледите на гилдията и верните театрални почитатели. А през 2015 година получи 3 номинации за ИКАР, 4 номинации за АСКЕЕР и наградата на Столична община за ярки постижения в областта на изкуството, раздел Театър.
Тази година бе селектиран да представи България по време на престижния международен театрален фестивал в Бурса, Турция. Жителите и гостите на четвъртия по големина град в Турция гледаха „Антигона“ на 22 и 23 март.
В София ще се играе отново на 7 април и отново ще има титри на английски език за чужденците, гости на българската столица.
Участват: Дария Симеонова, Каталин Старейшинска, Невена Калудова/Милена Живкова, Силвия Петкова/Мила Банчева, Божидар Йорданов, Ириней Константинов, Йорданка Любенова, Николай Върбанов, Росен Белов, Николай Димитров, Иван Крумов
Режисьор е Иван Добчев, сценограф Станислав Памукчиев, костюмите са дело на Петя Боюкова, а музиката – на Христо Намлиев.
Режисьорът Иван Добчев казва за спектакъла си:
"Светът на политиците /царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели/ от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с “нездравословната” етична анормалност на персонажи като Антигона. Те, Антигоните винаги противопоставят собственият си морал на каузата на “държавните мъже”, отказват да се подчинят на “здравословните” правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така... до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика.
Тук е необходимо да направим една уговорка, поради възможността да сбъркаме жеста на Антигона със жестикулациите на многобройните й имитатори - изпаднали, загубили всякакви основания хора, аутсайдери, “нямащи нищо какво да губят, освен оковите си”, пролетарии от всички страни, прошлеци и неудачници. Антигона прави своя жест пряко кръвната връзка с вуйчо си царя, пряко годежа си с Хемон /син на царя/, пряко статута си на дъщерята на спасителя на държавата Едип. Антигона има какво да губи - и това прави жеста на неподчинение подчинен на нещо по-високо от егоцентричния напън да се самодокажеш и да манифестираш бунтарски характер.
Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва “НЕ” на разбиращото се от само себе си “ДА” и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране, българи."
Програма Ноември
22
25
26
27
28
29
Програма Декември
01
02
07
08
09
11
12
14
14
16
17
18
19
20
Програма Януари
08
12
13
15
16
17
18
19
20
22
23
24
25
26
28
30