На сцената на Театър София ще оживее вечната комедия на Гогол “„Ревизор” под режисурата на Бойко Богданов, за да ни въвлече във впечатляващия свят на неговите разнолики герои и да се посмеем над техните смешни и тъжни характери. Един класически текст, който ще заживее с ритъма на днешния ни ден, за да нарисува вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота.

„Ревизор” на Гогол днес е удивително съвременен. Нравственият упадък в налудничавия ни обществен живот е стигнал дотам, че на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков - пройдоха и празноглавец, и безоблачно да си я управлява и дои. На тоя фон не ме тревожи толкова безочието и наглостта на един или друг престъпник, на класически самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки чрез това си поведение негласен договор за взаимно безобразничене. Плаши ме мълчанието и дори инициативността, с която уж затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на манипулацията, на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в крайна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме, няма защо да се вайкаме, че животът ни е станал несправедлив и отвратителен - ние сме авторите му. Вплетени в обща паяжина, ние се създаваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем…"

Бойко Богданов - режисьор

„Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол." - Ф.М.Достоевски

Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) написва комедията “Ревизор” по идея на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е поставена веднага на сцените на най-големите руски театри в Петербург и в Москва. Тогава авторът е на 27 години. Средата на април 1836 г. Жителите на Петербург спират пред новия афиш на Александринския театър и четат: “В неделя, 19 април, за първи път ще се представи от руските придворни артисти “Ревизор”, оригинална комедия в пет действия, съчинена от Н.Гогол….” Зрителите, присъствали на премиерата през 1836 година, едва ли си представят, че ще станат свидетели на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, инспектор на трупата, е записал: “Негово величество императорът, заедно с престолонаследника внезапно благоволиха да присъстват, и той беше много доволен, смя се от сърце”. Друг летописец на петербургските театри - А.Волф, потвърждава: “Успехът е колосален. Публиката се смя до припадък и остана много доволна от изпълнението. Отивайки си, императорът каза: “Тук всички си изпатиха, но най-много аз!” Само след десетина дни Гогол пише на своя приятел, знаменития артист М.Шчепкин ( 29.04.1836): “Правете каквото искате с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкова, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше голямо и шумно. Всички са против мен. Ругаят, нападат пиесата и ходят да я гледат, няма билети за четвъртото представление. Ако не беше височайшето застъпничество на императора, пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и вече се намериха хора, които правят необходимото за нейната забрана. Сега виждам какво значи да бъдеш комичен писател – най-малката доза истина и срещу теб се надигат, при това не един човек, а цели съсловия." Гогол заминава за чужбина, без да подозира, че само след седмици в Москва неочаквано ще се издигне глас в негова защита – излиза статия в седмичното издание “Мълва”, която се превръща в истинско предизвикателство към официалната преса и е назована “Рупор на мнения по поръчка”…. -....” В “Ревизор” аз реших да събера на едно място всичко лошо в Русия, което познавах по онова време, всички неправди, които се вършат по онези места и в онези случаи, когато от човека се изисква най-вече справедливост и наведнъж да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо въздействие. През смеха, който още никога не беше прозвучавал в мен с такава сила, читателят долови скръб. Самият аз почувствах, че смехът ми вече не е такъв, какъвто беше дотогава и че самата необходимост да се развличам с невинни, безгрижни сцени е свършила заедно с младостта” – споделя Гогол. “Както и да говорим – пише М. Шчепкин – страшен е не Хлестаков, а оня ревизор, който ни чака пред вратите на гроба. Този ревизор е нашата пробудила се съвест. По-добре да направим ревизията на това, което имаме у нас в началото на живота, а не в края. Печалният финал е нежелателен, че и животът, който сме свикнали по малко да смятаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….”
Най-необичайният поет и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият ревизор на мъртви души в човешката история, умира от крайно физическо изтощение в резултат на гладуване (за да надмогне дявола в себе си в пристъп на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като луд и се опитват да постигнат прелом в душевната му болест с кръвопускане и силни слабителни…
На българска сцена първата постановка на пиесата “Ревизор” е през 1880 година в гр. Русе, където се играе на руски език. През годините с нейни реализации свързват творческия си път режисьорите Иван Попов, Н.О.Масалитинов, Кръстьо Мирски, Хрисан Цанков, Методи Андонов, Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева и др.