Режисьор
Надя ПанчеваПревод
Харалампи АничкинСценограф
Ясмин МанделлиКомпозитор
Михаил Шишков-синФотограф
Иван Дончев„Уроци“ е спектакъл за среща, която започва като урок по актьорско майсторство, но постепенно се превръща в нещо много по-опасно - опит двама души да стигнат до истината един за друг, а може би и за самите себе си.
В едно театрално студио се срещат Елиът - учител, който знае много за театъра, но твърде малко за това как да продължи да живее и Сара - филмова звезда, която идва при него не просто, за да стане „по-добра актриса“, а защото усеща, че животът ѝ вече не може да бъде изигран с познатите средства.
Изследваме театъра като място, в което човек не се крие зад маски, а се разпада, за да може да бъде видян. В „Уроци“ актьорството се разглежда като философски въпрос: възможно ли е да бъдем истински, когато цял живот сме се учили да играем версии на себе си?
Това е спектакъл за самотата, за суетата на успеха, за провала като последна форма на достойнство. За учителя, който се крие зад думите си, и за актрисата, която идва с цялата си публичност, но всъщност носи най-интимния си страх.
„Уроци“ разказва за нуждата човек да бъде срещнат без роля. И за онзи страшен, почти невъзможен момент, в който някой наистина те вижда.
- Надя Панчева, режисьор
Творчески екип
Режисьор
Надя ПанчеваПревод
Харалампи АничкинСценограф
Ясмин МанделлиКомпозитор
Михаил Шишков-синФотограф
Иван Дончев„Уроци“ е спектакъл за среща, която започва като урок по актьорско майсторство, но постепенно се превръща в нещо много по-опасно - опит двама души да стигнат до истината един за друг, а може би и за самите себе си.
В едно театрално студио се срещат Елиът - учител, който знае много за театъра, но твърде малко за това как да продължи да живее и Сара - филмова звезда, която идва при него не просто, за да стане „по-добра актриса“, а защото усеща, че животът ѝ вече не може да бъде изигран с познатите средства.
Изследваме театъра като място, в което човек не се крие зад маски, а се разпада, за да може да бъде видян. В „Уроци“ актьорството се разглежда като философски въпрос: възможно ли е да бъдем истински, когато цял живот сме се учили да играем версии на себе си?
Това е спектакъл за самотата, за суетата на успеха, за провала като последна форма на достойнство. За учителя, който се крие зад думите си, и за актрисата, която идва с цялата си публичност, но всъщност носи най-интимния си страх.
„Уроци“ разказва за нуждата човек да бъде срещнат без роля. И за онзи страшен, почти невъзможен момент, в който някой наистина те вижда.
- Надя Панчева, режисьор