„Пиесата на Кокто „Ужасните родители“ има много възможни интерпретации. За различни зрители днес тя би могла да бъде разказ за абдикацията на съвременния човек – от отговорности, задължения, дори от права. Оттеглянето му на остров от собствени странности, капризи, ритуали, зависимости, страсти, тайни и лъжи... Реквием на всеобщата морална инфантилност на времето ни. Или на безвремието.

Би могла да бъде крахът на семейството – разпадът на емоционалните връзки между съпрузите; бунтът на децата срещу родителите; отказът на следващото поколение да приеме и следва установения ред... Усъмняване и дори осмиване на вчерашните морални догми и норми. Релативизмът на вчерашната истина.

Или егоизмът на модерния човек – неспособен да разбере страховете и копнежите на другия. Абсурдната му претенция на знаещ по-добре от ближния си какво е най-добро за него или нея. Себедостатъчността като спасение от ада на другите. Аз, аз и аз сме мерило за всичко и всеки.

НО преди всичко, това е пиеса за ЛЮБОВТА. За въздигащия ни главовъртеж на чувството. За отдадеността до самоотричане. За нежно-гневното впиване, вплитане, вживяване в другия. За щастието да спечелиш и изкушението да поробиш обекта на желанието. За радостта, лекотата и свободата на посетения от Ерос. За тъмната, пагубна участ на човека, превзет от страстта. За чудото и болката да бъдеш влюбен.“

- Недялко Делчев, режисьор

С любезното съдействие на Комитета „Жан Кокто“.