Страсти Албенини в театър "София"

Преди Великден театър "София" постави на Голяма сцена пиеса, действието в която също се развива в дните на Страстната седмица. Това не е случайно съвпадение, а предварителен замисъл на екипа, създал "Албена" по едноименната творба на Йовков. Така театърът отбелязва 70-годишнината от смъртта на писателя. Режисьор на постановката е Стефан Стайчев, а сценографията е на Елена Александрова. В главните роли се изявяват Лилия Маравиля (Албена), Любомир Младенов (Куцар), Пламен Манасиев (Нягул), Росен Белов (Иван Сенебирски), Доси Досев (дядо Власю), Ириней Константинов (Марин). Достойно за уважение е твърдото намерение на режисьора да следва Йовков. Спектакълът ще хареса на онези, които очакват да видят класическа пиеса и традиционни за театъра изразни средства. Разчита се на силните Йовкови послания, които не се нуждаят от допълнителна орнаментация и модернистични финтифлюшки.

" Албена" - първата пиеса на българския класик - е пиеса за красотата, но и за обществото, което "е в състояние да извиси, но и да убие личността". Хубостта на Албена е трън в очите на жени и съпруги и мехлем за душите на всички мъже в селото. Това е изходната точка за драматургичното действие и въпроса как да се защити любовта и да се пречисти от греховността. А Албена е грешница, защото не може да отвърне на чувствата на мъжа си Куцар, грешен е и Нягул, зарязал жена и деца, за да се среща тайно с нея. Когато на Разпети петък селото узнава, че Куцар е бил убит през нощта, настъпва Страшният съд и Албена трябва да отговаря за красотата си, за страстната си любов към Нягул, за дързостта си да бъде различна от другите жени. Във финала на пиесата зрителят отчетливо чува Йовковия глас: не е грях да обичаш истински, любовта е божи лъч, който пречиства съвестта.

Сабина Василева, Сега, 11.04.2007